Осмомартенски ексхибиционизъм
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Ден единайсети от Великия пост. Един от главните проблеми на политическия дискурс (позволете краткотрайно да си послужим с този нe изключително хубав левичарски термин) е неискреността. Стар систематичен проблем. И вместо да се възползват от всеки случай да го смекчават, те като че ли преднамерено и излишно го задълбочават.
Отново е в ход предизборна акция. Отново водачите на листите (и самите листи) постепенно се разхождат по стъгди и по площади, по плочници и пешеходни зони. Водят дечица за ръка, прегръщат големи букети, гледат човеколюбиво и безрезервно на всички страни, като се стараят да не излязат от кадър, да не отреже фотографът я някоя ръка, я някой крайник, я някоя изкуствена усмивка. Правят си несръчни селфита с всевъзможни хорица – деятели и почитатели на партиите им по места, – хорица, положили прочувствено несполучливи старания да наподобяват публични в непривичните си евтини костюми. А от водачите блика берекет в бъдеще време.
На Обесването на Левски и 3 март се разцепиха от национализъм, снимаха се на връх „ Св. Никола “ (Шипка) с клакьори, бутафорно докарани като прабългари; на Тодоровден още веднъж яздиха коне; снимаха се с начумерени лица пред монументи, заливаха обществените мрежи с трикольори, вайкаха се, че не са почтени за завета на героите, само че подтекста беше, че недостойни са единствено съперниците им и всички, които ще гласоподават за тях, а пък те и техните гласоподаватели – в противен случай! – те са си напълно почтени, дори повече, в сравнение с е нужно.
И по този начин стигнахме до 8 март – интернационалния ден на, хайде да не споделяме на работничката или пък на майката (защото, когато с мокър взор подаряваш зюмбюл на колежката, надали го правиш тъкмо в качеството ѝ на майка), а на дамата изобщо и като такава.
Видяхме видео с неотдавна измършавял политик (не Пеевски), който пресреща дами по основната улица на забравих към този момент кой град и с предразполагаща усмивка им подарява по една роза от букета, закупен от бюджета на акцията (обръщам внимание на поетите, които желаят да възпеят в стихове обичаната си партия, че „ букета “ се римува не неприятно с „ бюджета “). Видяхме и фотография на различен политик, този път на закрито в някакво заведение, по какъв начин с лице на лаком гризач обикаля масите и раздава лалета на непознати дами, до момента в който мустакат и очилат деятел с фотоапарат го увековечава откъм гърба.
Защо? Защо им е да се снимат по какъв начин раздават цветя на непознати дами по случай 8 март? Какво желаят да кажат? Че са доста галантни? Че са солидарни с тежненията на феминизма? Или може би че на този ден вършат жертва – не мислят за политика, а за нещо човешко; тази акция не е в границите на акцията, цветята са купени с персонални, а не с партийни средства. Те са на първо място хора и чак след това политици, тъй като са „ положителни “, от които следва, че всички останали са „ зли “, даже и те също да са се сетили да раздават лалета и карамфили на минувачките.
Цветето, даже на този несретен празник, е нещо интимно. То се подарява единствено на най-близки дами, не на непознати. Не се ли замислят, че по този метод наскърбяват съпругите, майките и гаджетата си, казвайки им, когато и на тях поднесат филиз, че на процедура не са нищо повече от коя да е жена от улицата? Защо им беше да вървят и да раздават цветя на дамите? Кой им има вяра? Миналата година по това време раздаваха ли рози и лалета на минувачки или се скатаваха да си харчат дотациите за по-приятни цели? Тогава дамите – съпругите, майките и гаджетата – по-малко почитание ли заслужаваха? И въобще, кой щабен глупак ги измисля тези хепънинги?
И се запитвам: има вяра ли някой, че всичко това е откровено, че се прави от сърце, по разбиране! И в случай че не има вяра, че е откровено, то разумно ли е да одобри, че е неискрено? И в случай че одобри, че част от предизборната акция е неискрена, в случай че одобри, че е неистина, за какво да не одобри същото и за останалата част?
Те дават ли си сметка по какъв начин един двуличен филиз цвете хвърля сянка на подозрение върху цялото им обръщение?
Но може пък и да не съм прав. Може електоратът да чака тъкмо такова отношение и експертите по политически маркетинг точно да са го измерили и отчели. Не се знае. Ако на следващия ден озъбен в предизборна усмивка деятел ме спре и ми даде огромен шоколад, току-виж и аз съм дал своя вот за Българска социалистическа партия, да речем. Шегувам се. Но не е ненужно, когато четете опорките в предизборните стратегии на партиите, постоянно да си представяте, че някой ви причаква зад кьошето с карамфил в ръка, с цел да ви навива какъв брой сте му благ и драг…
Сега следва да забележим по какъв начин ще се групират към интригата с МОЧА. Какви функции ще си изберат, какви маски, какъв грим… Но с това ще се занимаем в понеделник – дано мине малко време. А до тогава ви искам паметен и кондензиран с всевъзможни ексхибиционистични спектакли уикенд. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен (като се стартира от някои съответни паметници).
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Ден единайсети от Великия пост. Един от главните проблеми на политическия дискурс (позволете краткотрайно да си послужим с този нe изключително хубав левичарски термин) е неискреността. Стар систематичен проблем. И вместо да се възползват от всеки случай да го смекчават, те като че ли преднамерено и излишно го задълбочават.
Отново е в ход предизборна акция. Отново водачите на листите (и самите листи) постепенно се разхождат по стъгди и по площади, по плочници и пешеходни зони. Водят дечица за ръка, прегръщат големи букети, гледат човеколюбиво и безрезервно на всички страни, като се стараят да не излязат от кадър, да не отреже фотографът я някоя ръка, я някой крайник, я някоя изкуствена усмивка. Правят си несръчни селфита с всевъзможни хорица – деятели и почитатели на партиите им по места, – хорица, положили прочувствено несполучливи старания да наподобяват публични в непривичните си евтини костюми. А от водачите блика берекет в бъдеще време.
На Обесването на Левски и 3 март се разцепиха от национализъм, снимаха се на връх „ Св. Никола “ (Шипка) с клакьори, бутафорно докарани като прабългари; на Тодоровден още веднъж яздиха коне; снимаха се с начумерени лица пред монументи, заливаха обществените мрежи с трикольори, вайкаха се, че не са почтени за завета на героите, само че подтекста беше, че недостойни са единствено съперниците им и всички, които ще гласоподават за тях, а пък те и техните гласоподаватели – в противен случай! – те са си напълно почтени, дори повече, в сравнение с е нужно.
И по този начин стигнахме до 8 март – интернационалния ден на, хайде да не споделяме на работничката или пък на майката (защото, когато с мокър взор подаряваш зюмбюл на колежката, надали го правиш тъкмо в качеството ѝ на майка), а на дамата изобщо и като такава.
Видяхме видео с неотдавна измършавял политик (не Пеевски), който пресреща дами по основната улица на забравих към този момент кой град и с предразполагаща усмивка им подарява по една роза от букета, закупен от бюджета на акцията (обръщам внимание на поетите, които желаят да възпеят в стихове обичаната си партия, че „ букета “ се римува не неприятно с „ бюджета “). Видяхме и фотография на различен политик, този път на закрито в някакво заведение, по какъв начин с лице на лаком гризач обикаля масите и раздава лалета на непознати дами, до момента в който мустакат и очилат деятел с фотоапарат го увековечава откъм гърба.
Защо? Защо им е да се снимат по какъв начин раздават цветя на непознати дами по случай 8 март? Какво желаят да кажат? Че са доста галантни? Че са солидарни с тежненията на феминизма? Или може би че на този ден вършат жертва – не мислят за политика, а за нещо човешко; тази акция не е в границите на акцията, цветята са купени с персонални, а не с партийни средства. Те са на първо място хора и чак след това политици, тъй като са „ положителни “, от които следва, че всички останали са „ зли “, даже и те също да са се сетили да раздават лалета и карамфили на минувачките.
Цветето, даже на този несретен празник, е нещо интимно. То се подарява единствено на най-близки дами, не на непознати. Не се ли замислят, че по този метод наскърбяват съпругите, майките и гаджетата си, казвайки им, когато и на тях поднесат филиз, че на процедура не са нищо повече от коя да е жена от улицата? Защо им беше да вървят и да раздават цветя на дамите? Кой им има вяра? Миналата година по това време раздаваха ли рози и лалета на минувачки или се скатаваха да си харчат дотациите за по-приятни цели? Тогава дамите – съпругите, майките и гаджетата – по-малко почитание ли заслужаваха? И въобще, кой щабен глупак ги измисля тези хепънинги?
И се запитвам: има вяра ли някой, че всичко това е откровено, че се прави от сърце, по разбиране! И в случай че не има вяра, че е откровено, то разумно ли е да одобри, че е неискрено? И в случай че одобри, че част от предизборната акция е неискрена, в случай че одобри, че е неистина, за какво да не одобри същото и за останалата част?
Те дават ли си сметка по какъв начин един двуличен филиз цвете хвърля сянка на подозрение върху цялото им обръщение?
Но може пък и да не съм прав. Може електоратът да чака тъкмо такова отношение и експертите по политически маркетинг точно да са го измерили и отчели. Не се знае. Ако на следващия ден озъбен в предизборна усмивка деятел ме спре и ми даде огромен шоколад, току-виж и аз съм дал своя вот за Българска социалистическа партия, да речем. Шегувам се. Но не е ненужно, когато четете опорките в предизборните стратегии на партиите, постоянно да си представяте, че някой ви причаква зад кьошето с карамфил в ръка, с цел да ви навива какъв брой сте му благ и драг…
Сега следва да забележим по какъв начин ще се групират към интригата с МОЧА. Какви функции ще си изберат, какви маски, какъв грим… Но с това ще се занимаем в понеделник – дано мине малко време. А до тогава ви искам паметен и кондензиран с всевъзможни ексхибиционистични спектакли уикенд. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен (като се стартира от някои съответни паметници).
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ